Становище на „Зачатие” по повод възрастовото ограничение за ин-витро
Публикувано на: 03.11.2010г.

Становище на „Зачатие” по повод възрастовото ограничение за лечение с ин-витро изложено на кръглата маса на 30.10.2010 г. в София
Каква е текущата ситуация? Понастоящем, Наредба 28 забранява извършване на пункция с цел добив на овоцити от жени, навършили 43 години. Забранява се извършването на вътрематочна инсеминация при жени, навършили 45 години. Същевременно, няма възрастово ограничение за ембриотрансфер.
Ще разгледаме проблема от 3 страни:

1. Медицински аспект

Безспорен е фактът, че с напредване на възрастта на жената, намалява нейният яйчников резерв. При всяка жена, обаче, този процес протича с различен темп. Според статистиката, менопаузата настъпва средно на 51 г. възраст. Това означава, че яйчниковата функция на жената се изчерпва напълно на тази възраст и в този случай именно между 50 и 52 години може логично да се предположи, че е физиологичната граница, до която да бъде предприето и асистирано оплождане. Поради това, възрастта сама по себе си не може да бъде критерий за оценка на способностите на една жена да зачене и да износи и роди здраво дете.Такава преценка следва да се направи само по доказани и познати на специалистите по репродуктивно здраве критерии. Ние считаме, че решението дали да се пристъпи към лечение по метода ин-витро трябва да става след прецизна оценка на конкретното състояние на жената от страна на медицинският екип. Двойката следва да бъде информирана за шансовете за успех на процедурата, за рисковете от нея, за бременността и здравето на бъдещото бебе и това да бъде осъзнато информирано решение на двойката. Считаме, че институциите, разпределящи публични средства, имат право да наложат възрастови ограничения за държавното финансиране на лечението ин-витро. Но не трябва да бъде ограничавано правото на жената да се подложи на със собствени средства на подобно лечение, след заключение на акушер-гинеколог, специалист в областта на репродуктивните технологии, за липсата на контраиндикации и наличие на данни за добър яйчников резерв.

В подкрепа на нашето становище бихме привели следното:

- консенсусното становище на БАСРЗ, прието на годишната конференция на БАСРЗ през май 2010 г.;
- официалното писмено становище на БАСРЗ, изпратено до сдружение „Зачатие” по повод наше искане;
- експертните становища на САГБАЛ „Д-р Щерев” и СБАХЛ „Д-р Малинов”, изготвени по искане на Комисията за защита от дискриминация във връзка с жалба на пациенти.

2. Социален и етичен аспект

Правото на здраве е основно човешко право, гарантирано от редица международни документи. Правото на здраве подлежи на защита, както превантивна, така и последваща, ако бъде нарушено. Всеки човек го има от момента на раждането си, равнопоставени сме по отношение достъпа до него, без дискриминация. Правото ни на здраве включва:
- независим избор на място и начин на получаване на здравни услуги и свободен избор на лекар;
- пълна и вярна информация за предлаганото лечение, възможните алтернативи, странични ефекти или последици от отказ от лечение;

И най-важно

- възможност за вземане на собствено решение. Като има цялата тази информация, всеки може да вземе каквото и да е решение за себе си, своето здраве и начин на лечение, да приеме или отхвърли терапия или медицинска интервенция. От своя страна, лекуващият лекар е длъжен да уведоми пациента за мнението си относно възможните последици, ако не е съгласен. Но в никакъв случай не може да вземе решение вместо пациента.
Не може да бъде ограничавано правото на свободен избор на човешкото същество да избере начина си на лечение, след като предварително е информирано за всички аспекти, прогнози и рискове от това. Следва да се има предвид, че тук става дума за възможност на жената да избере третиране единствено на себе си, без да поставя в риск никого другиго. Стремежът към възпроизводство, стремежът към майчинство е един от най-силните и свещени инстинкти у човека и ние считаме, че докато организмът на жената запазва нейната природна фертилност, никой не бива да отнема правото на жената да стане майка.

Каква е практиката в повечето страни с развити асистирани репродуктивни технологии в света?

- Страни, чиито законодателства не поставят граница за възраст на жената при частно финансирани АРТ процедури – Германия, Испания, Ирландия, Финландия, Норвегия, Швеция, Латвия, САЩ, Израел, Турция, Канада;
- Страни, чиито законодателства определят граница за възраст на жената при АРТ процедури от 50 години – Великобритания, Естония, Гърция;
- Страни, чиито законодателства определят граница за възраст на жената при АРТ процедури от 45-47 години – Холандия, Белгия, Дания, Исландия.

Тези цифри са показателни за това, че в почти всички развити страни се възприема подходът за възможно АРТ лечение до настъпване на менопауза при жената. Абсурдно е българските пациенти да бъдат ограничаване, в сравнение с останалите граждани на Европейския съюз, и да бъдат принудени да търсят лечение в чужбина.

3. Юридически аспект

Въпросните текстове от Наредба 28 са в противоречие с по-висши закони на страната. Те противоречат на Закона за здравето (чл.85, чл.86 ал.1). Те противоречат на Закона за защита срещу дискриминация (чл. 4, ал.1).

В Комисията за защита срещу дискриминация са подадени 2 жалби срещу МЗ и Наредба 28 за дискриминация по признак „възраст”. По първата жалба, КЗД се е произнесла с решение №162 от 13.07.2010, че допусната дискриминация по признак възраст в наредбата и е дала срок на МЗ да отстрани нарушението като отмени подточка 3.10. По втората жалба, която е аналогична, КЗД се е произнесла с решение №225 от 07.10.2010, че допусната дискриминация и е издала предписание на МЗ в едномесечен срок да отмени дискриминационните разпоредби. Очевидно е, че въпросните текстове от Наредбата са недопустими и от правна гледна точка.

Трябва да ви уверим, че пациентите са настроени за търсене на законовите си права и в съда, като възможностите за юридическо оспорване и отмяна на текстовете от наредбата са много. Не считаме, обаче, че е нужно да се стига до съдебни битки, при положение, че необходимостта от промяна е консенсусна и може да се реализира сравнително бързо и лесно.

В заключение, ето нашите предложения за промяна:

- възраст за пункция на овоцити до 49 навършени години вкл.
- възраст за вътрематочна инсеминация до 49 навършени години вкл.
- възраст за ембриотрансфер до 51 навършени години вкл.