Тубарна хирургия или ин витро оплождане
През 80-те години бяха поставени основите на хирургичното лечение на стерилитета вследствие на тазово-възпалителна болест (ТВБ). В последно време появяването на високите проценти на успеваемост, свързани с провеждането на ин витро оплождане в определени центрове с отлични постижения, промени това схващане.
По-голямата част от специалистите по стерилитет ще се съгласят, че ин витро процедурата е метод на избор за почти всички форми на тубарен стерилитет (бел. прев. остранени или запушени маточни тръби). Има едно изключение, което често се поставя на преден план, това е оперативното възстановяване на тубарната проходимост след лигиране на маточните тръби.
Коректни са аргументите, че шансът да се роди дете в рамките на години след провеждането такава хирургична намеса, е около 50%. Тези, които са благосклонни към хирургическото възстановяване на тръбите спрямо избора на ин витро оплождане в същата ситуация, често цитират националния процент на ин витро успеваемост от 25% като аргумент за своята позиция. Обаче в избрани ин витро центрове с отлични постижения, където очакваните успешни живораждания след единичен ин витро опит при жени под 40 години е почти двойно над средния национален процент на успеваемост и процентът на живораждания след 3 ин витро опита е около 80%, този аргумент не важи.
Хирургическото отпушване на маточните тръби и отстраняването на срастванията в резултат на възпалителен процес, в това число от гонорея или хламидия, наистина е безполезно занимание. Вероятността да настъпи забременяване след това начинание е по-малка от 2% на месец и по-малка от 25% за 3 години. Ние се съгласяваме със скорошното мнение на председателя на "Акушерство и гинекология" в UCLA (University of California, Los Angeles), че в модерния контекст, хирургията при повредени тръби от възпаление, може да бъде обсъждано като "анахронизъм".
По наши наблюдения, получената висока честота на извънматочни бременности последвали тубарна хирургична намеса (20-25%), фактът, че хирургията изисква хоспитализация за дни, сериозна оперативна намеса, обща анестезия, болка и значителен риск от пост-оперативни усложнения, както и в обсъждането на статистическите факти, че повече от 70% от пациентките, преминали през това приключение в крайна сметка се нуждаят от ин витро въпреки това, няма вече медицински оправдания да се избере тубарната хирургия пред ин витро процедурата.
За да влошат нещата, някои жени предприемат повече от една оперативна намеса за възстановяване на маточните тръби. Доколкото след втория или третия хирургичен опит вероятността да се достигне до бременност е дори по-малка, отколкото след първия опит, то такава практика е по-скоро пародия.
Шер институт по репродуктивна медицина - САЩ