Моят път до зачатието.
Публикувано на: 29.09.2003г.

Една история за това какви проблеми имах и как забременях.

Здравейте!
Ето една истинска история от мен.
Винаги съм имала гинекологични проблеми - още от първото ми стъпване в гинекологичен кабинет. Раничка-2 пъти горене; редовни възпаления на яйчниците; гъбички; кисти... и ... лекарства, лечения и т.н.
Междувременно не попаднах нито един път на свестен лекар.
Но винаги съм си мислела, че един ден ще забременея без проблеми. Но...уви, не стана така.
Омъжих се за мъжа, който обичам преди една година и половина. 2-3 месеца преди това започнахме с опитите за бебче.
Първи месец, втори, трети...не ставаше.
А менструацията започна да ми закъснява всеки месец по 15-20 дни.
И всеки път надежди, тестове... и все една чертичка.
Бях ужасно нещастна.
Реших да отида на лекар. Попаднах на поредното си разочарование-лекар, поредния "специалист".
Тя(лекарката) ме прегледа вагинално и каза:
-хламидии
-възпаление на ляв яйчник
-десен яйчник-поликистозен
-съмнения за запушени тръби, тъй като са ми горели раничка (сега се чудя откъде го измисли това )
-и...един куп лекарства за мен и мъжа ми без грам изследвания!!!!!!!!!!!!
Отново бях ужасно нещастна.
Позамислихме се двамата с мъжа ми, направих изследване за хламидии (нямах) и реших да ходя при друг "специалист".
Той откри други проблеми:
-трихомони
-ГОЛЯМА киста на левия яйчник.
Пак сълзи, сълзи...
Междувременно си мерих температурата и резултатът-нямах овулация!
И така... предстоеше ми пункция на кистата.
Това беше един от най-гадните ми дни в живота.
Беше с местна упойка, много болезнено...Може би от упойката или и аз не знам от какво колабирах и получих гърч.
Като се събудих доктора ми се РАЗВИКА, че съм ЕПИЛЕПТИЧКА!!!!!!А няма такова нещо!
Какво да коментирам...
Лежах няколко часа в болницата на системи и си тръгнах-по-нещастна отвсякога.
След няколко месеца имах късмета да намеря страхотен лекар, на който сега вярвам безусловно и много уважавам.
Той ми каза, че на левия яйчник имам киста, която постоянно се появява и пука, а десния е поликистозен.И имаше съмнения за ендометриоза, защото имаше едно тъмно неясно петно на видеозона.
Предложи ми да ме оперира чрез лапароскопия и аз се съгласих.
Беше ме ужасно страх, най-вече от резултата от операцията-с колко яйчника ще се събудя, дали ще са запушени тръбите....
Операцията мина много успешно - нямах ендометриоза, а кръвоизлив в яйчника(откъдето се виждаше и тъмното петно).По време на операцията е спукал кистите, а яйчниците ги е нацепил, за да не задържат кисти.
Тръбите ми бяха наред.
Това беше един МНОГО светъл лъч в моя живот и първата хубава новина от много време насам.
След операцията се чувствах чудесно и още след втората менструация имах овулация.
И...забременях.
Животът ми започна наново!
Момичета, единственото, което мога да ви посъветвам е:
Не се оставяйте в ръцете на доктори, в които се съмнявате! Ходете само при проверени и доказани специалисти!
Пожелавам на всички ви прекрасни бебчета!