Димитър и Калина на mishanta
Публикувано на: 11.12.2011г.
Тя-Калина и Той-Димитър, двама в една мечта!

Мечта за дете!

Не знам дали има друга такава в която да са събрани толкова всепоглъщащи чувства - да го искаш, да го жадуваш, да го копнееш, да го изстрадаш и с последната клетка на тялото си!
Нещо иначе така естествено, което пълни сърцето и дома с обич!

А как се чувства човек у дома!?

Топло, уютно, любими хора...
Ето това е за мен "Зачатие"- моя втори дом!
Преди шест години влязох в този дом тихо - неуверена, много тъжна и самотна.
И останах, защото тук намерих всичко което ни липсваше за да се случи нашата мечта, намерих подкрепа от приятели, път и нашия лекар д-р Владимиров!

В онзи момент аз и момчето ми бяхме загубили близо седем години в лутане. Много преди това се бяхме оженили и вече наясно, че детето ни няма да дойде лесно при нас. Бяхме преминали през един лекар за мен, втори за него...поредица от манипулации, операция от варикоцеле, ановулаторни цикли, ненужни изследвания и лекарства!
До деня в който влязох тук...първо само четях, седях тихо, после започнах да пиша, да споделям, да търся...път!
Сега си давам сметка, че най-ценното което "Зачатие" дава на всички ни е път.
Проправя пътека с информация и споделено до лекаря който ще ти помогне да се пребориш с неслучването! Неслучването наречено стерилитет, а той се лекува тогава когато стане обща кауза, когато двама души са на правилното място при репродуктивен специалист в клиника.

Опитвам се да намеря най-точните думи за да не звучи излишно патетично, колко много ни даде срещата с д-р Владимиров и екипа на МЦ "София"- сега СБАЛАГРМ "София"!
Но то се побира и само в една дума - ВСИЧКО!
Даде ни смисъл, даде ни бъдеще, даде ни усмихнати утрини и щастливи безсънни нощи!
Направи мен Майка, а любимия мъж до мен Баща на децата ни!

Първата ни среща бе октомври 2006 година.
Последваха прегледи, изследвания, точна преценка на състоянието и на двама ни, поставена диагноза и план за действие - процедура ИКСИ. Подадохме документи за програмата по която тогава Здравната Каса отпускаше средства за лекарства и докато чакахме одобрение направих две хидротубации и една вътрематочна инсеминация, която беше неуспешна. Последва поредната тъжна Коледа - вярвах, мечтаех и се надявах да е последната!

Стартирахме процедурата февруари/март 2007 и това бе най-трепетния, най-чакания период в живота ми! Приех стимулацията като едно приключение, казах си каквото и да се случи няма да се откажа! По-усмихната никога и никой не ме бе виждал, не усещах болка, не допусках и за миг да се поддам на страховете си. И така пункция, после трансфер на три ембриона и три замразихме.

10 дни в очакване и тест...21 март 2007 г дадох кръв и седнах в едно кафене...
Може би тук е момента да спомена още един човек в екипа на д-р Владимиров, д-р Тачева! Невероятен ембриолог, тя е онзи професионален пръст на съдбата, който прави избора! Една страхотна жена с голямо сърце, която заедно с д-р Владимиров ни дадоха толкова много, че думите ми ще са само едно бледо перо с което бих могла да изразя обич и благодарност...
Каза - Мария ЧХГ 86.33 - и ме прегърна....толкова щастливи сълзи понесоха тези четири цифри! Това бе първия положителен тест в живота ми...в живота ни!

Две седмици по-късно отидох на преглед и видях два малки отпечатъка на монитора и усмихнатите очи на д-р Владимиров. Близнаци! От този ден помня още само как седнах на една пейка пред клиниката за да поема дъх и да съобщя на голямото ми момче, което беше на път какво се случва. Успях да кажа в слушалката на телефона само - "Обичам те! Пантофките ще са четири" и заплаках! Бременността ми бе двуплодна до 10 седмица в която получих кръвоизлив от живия близнак, другия ембрион бе спрял развитието си две седмици преди това, малко след като бях чула как сърцата им бият!
В тези дни на страх и тревога до мен бяха близките ми, Наха ми слагаше инжекции една седмица три пъти на ден, за да не постъпвам в болница, защото друго освен да лежа, чакам и да ме наблюдава д-р Владимиров периодично, нямаше какво да направим. Трябваше да минат критичните 12-13 седмица, този бе преломения момент от това очакване и ме държа на нокти до края му.
Огромна подкрепа и много надежда ми дадоха и момичетата от форума. И за минута не ме оставиха да се поддам на паника и страх.

Нашия сбъднат сън Димитър се роди на 07.11.2007 г малко по-рано от очакваното, но като всеки скорпион със свое мнение по-всички въпроси, та дори и за рожден ден. С помощта на д-р Масларска преодоля трудно поетите първи глътки въздух, и напълни дома ни с мирис на нов живот! Той бе спокойно и кротко бебе, после малко човече и когато стана на годинка... решихме...

Решихме да си приберем у дома на топло останалите три "снежинки"... Мечтаехме до пантофките на Митака да поставим още едни. И те се случиха, февруари 2009 направихме трансфер на двата оцелели след размразяването ембриона и чух нови четири цифри, също така категорични!
Втората ми бременност следихме повече поради особеност на пъпната връв, но като цяло мина леко и в очакване на нашето малко момиче!
И така, русата фурия Калина нахлу в живота ни на 21.10.2009 две години след Митака и го направи още по-пъстър и завършен.

Осъзнавам, че ние имаме огромен късмет, който пожелавам на всички, които катерят с кървящи от болка сърца каменистия път на трудното "Зачатие"! Лично за мен, всяка бременност на момиче от Форума, всяко бебе родено след дълга и продължителна борба на дух и тяло е мой малък празник!
И още нещо което е много важно, съизмервам личното ми щастие с раждането на Фонда по Асистирана репродукция.
Може би именно той е детето на Зачатие и на всички лекари и пациенти, които с твърдата си позиция, с много усилия и труд помогнаха и продължават да дават шанс да се родят стотици бебета. С неговото създаване се случи една реална държавна, финансова подкрепа и вече три години много хора като нас стават родители и имат своите желани деца!


След малко сънени ще нахлуят тук две човечета, които са нашия живот...

Тя пее хитро -
"Мила моя мамо, колко "бичам" - в мига в който е направила поредната лудория.

А Той наскоро ми каза-
"Мамо, обичам те колкото целия свят и оставам без дъх."

В тези най-интимни моменти за мен знам, че всичко си е струвало и че бих дала и живота си за тях.

И ще бъда откровена и без капка куртоазия ще кажа, че всяка сутрин щом се събудя благодаря на съдбата си за това изпитание, то ме направи друга, по-добра, по-силна, по-обичаща!
Срещна ме с вас и с д-р Владимиров, който сбъдна мечтата ни!

И с отворено и пълно с майчина обич сърце се моля във всеки дом в който има копнеж, да има детски смях!

с обич, уважение и признателност Мария Везарова- mishanta